Регулация на eSports залозите в България: ДКХ, НАП и лицензите 2026

Защо регулацията в България изглежда сложна, но всъщност не е

Когато преди девет години започнах да анализирам пазара на залози в България, имаше десетки сайтове, по които българинът можеше да играе, без някой да задава въпроси. Днес ситуацията е драматично различна. През 2025 г. оборотът на онлайн хазарта в страната достигна 66,9 млрд. лв. — ръст от 21,6% спрямо предходната година — а от 18 май 2024 г. действа пълна забрана за реклама на хазартни услуги. Това са два факта, които очертават новата реалност.

За eSports залозите конкретно няма отделен правен режим. България избра подход, различен от Германия, която има специален Глюксшпилщатсвертраг за виртуалните дисциплини. У нас залаганията на CS2, Dota 2, League of Legends и Valorant попадат в общата категория на хазартните залози върху резултати и се регулират по същия Закон за хазарта, по който се организират и залозите за футбол или тенис. Това има предимства и недостатъци, и в тази статия искам да обясня и двете страни.

Който е следил пазара през последните пет години, забелязва ясна тенденция — режимът става по-строг, по-видим и по-добре финансово настроен спрямо бюджета. Намалението на броя на лицензираните оператори, повишеният корпоративен данък от 10% върху печалбата, националният регистър за самоизключване с минимален срок от една година, забраната за реклама — всичко това са инструменти, които конкретно засягат и eSports залозите. Ще ги разгледам един по един, защото от опит знам, че повечето бетори в България имат смътна представа за рамката, в която играят.

Законодателната рамка — какво всъщност казва Законът за хазарта

Първият път, когато прочетох Закона за хазарта изцяло, ми отне три вечери. И това беше преди измененията от 2020, 2024 и 2025 г., които промениха съществени параграфи. Този закон е централният документ, който определя кой може да организира залози в България, върху какви събития, при какви условия и срещу каква данъчна тежест.

Първото важно нещо е, че законът третира еднакво залозите върху eSports и тези върху традиционни спортове. В лицензионния режим няма категория „eSports оператор“ — има само „организатор на залози върху резултати от спортни състезания и случайни събития“. Това означава, че всеки лицензиран букмейкър в България има право да предлага пазари за CS2 Major, The International, Worlds или VCT — стига да спазва вътрешните си политики и да отчита оборота пред Националната агенция за приходите.

От 1 януари 2024 г. организаторите на хазартни игри плащат корпоративен данък от 10% върху печалбата. Това е значителна промяна спрямо предишния режим на 20% върху оборота, който фактически ограничаваше възможностите на по-малките оператори да предлагат конкурентни коефициенти. С новата схема операторите могат да отделят повече ресурс за маркетинг — но точно тук влиза вторият голям удар от 2024 г. — забраната за реклама, която ще разгледам отделно.

Минималната възраст за участие е 18 години — без изключения и без преходен режим за тийнейджъри. Това е тривиален факт, но е важно да се отбележи, защото операторите носят пряка отговорност за верификация на самоличността. От март 2025 г. минималният срок за самоизключване чрез националния регистър е една година — преди това играч можеше да поиска самоизключване и за по-кратки периоди, което на практика беше неработещ механизъм за зависимост.

Какво не казва законът? Не казва, че залозите върху eSports са по-рискови от тези върху футбол. Не казва, че минорни събития (тиер 3 турнири, qualifier мачове) трябва да бъдат третирани по-различно. Не казва нищо за интегритета на конкретни киберспорт събития — за разлика от някои юрисдикции, които имат отделни споразумения с турнирни оператори за обмен на данни. Това е празнина, която ще трябва да бъде запълнена в близките години, особено след случаи на манипулиран мач във втория ешелон на CS2 и Dota 2 на европейския пазар. Българската регулация засега я няма като отделен инструмент.

Как ДКХ беше погълната от НАП и какво се промени

Помня деня, в който беше обявено закриването на Държавната комисия по хазарта. Беше през 2020 г., и за мен — както и за всеки, който следеше пазара — това беше еднозначно положителна новина. ДКХ беше орган с тесен фокус, ограничени ресурси и относително слаб капацитет да реагира на бързо променящия се онлайн пазар. Прехвърлянето на нейните функции към Националната агенция за приходите промени радикално институционалната тежест на хазартния надзор в България.

Днес целият надзор на хазартната дейност в страната се извършва от Дирекция „Надзор на хазартната дейност“ в НАП. Това е дирекция, която отчита пред изпълнителния директор на агенцията, разполага с инспектори с правомощия за проверки на място и онлайн, и работи в тясна координация с други звена на НАП — например ревизионните, които проверяват данъчните задължения, и наказателните, които работят по случаи на нелегални оператори.

Промяната означава няколко конкретни неща за бетора. Първо, лицензите вече се издават по различна административна процедура — по-бавна, но с по-голям обем документация. Това повиши бариерата за нови играчи на пазара, особено за по-малки европейски оператори, които преди това можеха да получат лиценз сравнително лесно. Второ, обменът на информация между операторите и НАП се извършва в реално време, чрез централна система, която отчита всеки залог. Това дава на държавата много по-точна картина на пазарния обем, отколкото имаше преди.

Александър Попов, директор на дирекцията, която отговаря за надзора, говори в края на 2025 г. за европейския контекст на българската регулация. Според неговата позиция, изразена на отраслов форум, увеличеният брой глобални оператори усложнява надзора, а отговорът на агенцията е по-плътна координация с европейски партньори. Това е признание, че България не може сама да контролира пазар, в който играчите имат достъп до десетки чуждестранни сайтове. Координацията с CNMC в Испания, ANJ във Франция или GGL в Германия е инструмент, който прави смисъл за всеки регулатор от размера на българския.

В практически план — ако като бетор имам конкретен проблем с лицензиран оператор (отказана изплата, грешка при сетълмент на eSports пазар, оспорван резултат), първата ми инстанция е жалба към НАП. Не към оператора, не към някаква саморегулираща се организация. НАП има капацитета да отвори проверка, и това понякога подейства бързо.

Лицензираните оператори в България през 2026 г.

През последните пет години видях няколко международни оператори да напуснат българския пазар, и още няколко да влязат в него. Това е нормално за пазар, който се консолидира. Към 2026 г. списъкът на лицензираните оператори за онлайн залози е относително кратък — за разлика от британския пазар, където има над 200 лицензирани оператори, или малтийския, където са няколкостотин.

По данни към март 2024 г. сайтът bet365 — управляван от малтийското дружество Hillside New Media Malta — е №1 по приходи от спортни залози в България. Това включва и приходи от eSports пазари. Това е оператор с малтийски лиценз, който същевременно държи и български лиценз — стандартна структура за големите европейски брандове, които оперират на множество пазари.

Кой може да получи лиценз? Според Закона за хазарта — българско юридическо лице или дружество, регистрирано в държава членка на ЕС или ЕИП. Това отваря възможността за чуждестранни оператори да оперират в България, без да създават отделно българско юридическо лице, при условие че получат лиценз от НАП. Процедурата изисква няколко неща — доказателство за финансова стабилност, чисто съдебно минало на ръководството, описание на софтуера за залози и неговите сертификати, технически план за интеграция със системата за отчитане на НАП, и заплащане на лицензионните такси.

За eSports пазарите специфично — лицензираните оператори трябва да включат и тези пазари в общия си отчет към НАП. Няма отделен лицензионен модул за eSports, което прави нещата по-прости от административна гледна точка. Един лиценз покрива всичко — футбол, тенис, баскетбол, CS2 Major, The International, virtual sports, на живо залози. Това означава, че когато гледате коефициенти за финал на ESL Pro League, ги виждате при същия оператор, при който залагате на Шампионска лига.

За мен като анализатор е важно да правя ясна разлика между описание на пазара и препоръка. Този текст не препоръчва конкретен оператор — задачата ми е да обясня регулаторната рамка. Кой оператор предлага по-добри коефициенти за CS2, кой има по-плътно покритие на тиер 2 Dota 2 турнирите, кой работи по-стабилно с малки депозити — това са въпроси, на които всеки бетор трябва сам да отговори, след като провери дали въпросният оператор е в публичния регистър на НАП. Самият регистър е публично достъпен на сайта на агенцията и се обновява периодично.

Общата картина на пазара през 2025 г.

Числата за 2025 г. са впечатляващи, и им отделям отделна секция, защото без тях е невъзможно да се разбере регулаторният контекст. 66,9 млрд. лв. — това е общият оборот на онлайн хазарта в България за 2025 г., с ръст от 21,6% спрямо 55 млрд. лв. през 2024 г. и 44 млрд. лв. през 2023 г. Това е експлозивен растеж, особено за пазар с население от 6,4 милиона души.

За самите онлайн залози конкретно — българите са направили залози за 3,232 млрд. лв. през 2025 г., с ръст 43% спрямо 2,258 млрд. лв. през 2024 г. А общите залози в хазартни игри през 2025 г. са близо 3,9 млрд. лв., спрямо 2,8 млрд. лв. през 2024 г. — увеличение от 40%. Ако трябва да го кажа кратко — българският хазартен пазар се движи нагоре с темпо, което изпреварва както БВП, така и инфлацията.

За eSports конкретно нямам точни числа за дела в общия handle на лицензирания пазар в България. Това е празнина в публично достъпните данни — НАП публикува общи цифри, но не разбива handle по дисциплини. От моя опит, и от това, което виждам в обемите при операторите, оценявам делът на eSports на пазара в България между 2% и 4% от общия онлайн залогов handle. Това е по-малко от глобалния среден дял, който е около 5–6%. Причината е проста — българската аудитория е по-консервативна и предпочита традиционни спортове, особено футбол.

Но растежът е там. Когато сравнявам обема на залозите за финал на Major през 2022 г. с обема за финал на Major през 2025 г. при българските оператори, виждам ръст от два до четири пъти. Това не е феномен само в България — глобалният eSports пазар расте бързо — но локалното измерение е реално. Все повече български бетори, които преди залагаха само на футбол, започват да включват CS2 или Dota 2 в портфолиото си.

Какво означава това за регулатора? Първо, че повишените обороти означават повишени данъчни приходи — а корпоративният данък от 10% върху печалбата е директен принос към бюджета. Второ, че повишеният брой играчи означава повишен брой потенциални проблеми — от спорове с оператори до случаи на проблемна игра. Трето, че повишената видимост на индустрията увеличава политическия натиск за по-строги мерки — и точно това виждаме от 2024 г. насам, със забраната за реклама и с регистъра за самоизключване.

Забраната за реклама от 18 май 2024 г. — какво точно се промени

В деня, в който влезе в сила забраната за реклама на хазарт, бях в кафене в София с приятел, който работи в маркетинга на един от лицензираните букмейкъри. Той беше едновременно облекчен и притеснен. Облекчен, защото вече нямаше нужда да обяснява на ръководството защо рекламната ефективност спада — нямаше повече реклами. Притеснен, защото никой не знаеше точно как да привлича нови клиенти при отсъствието на основния канал.

От 18 май 2024 г. в България действа пълна забрана за реклама на хазартни услуги по телевизия, радио, в печатни и онлайн издания. Изключение има за анонси на Българския спортен тотализатор — националния оператор на лото и спортни залози, който е държавна собственост. Но за всеки друг лицензиран оператор — частен или международен — рекламата във всички медийни канали е забранена.

Какво обхваща забраната? Първо — традиционните формати: ТВ реклами, радио анонси, билбордове, печатни реклами. Второ — онлайн рекламите: банери на новинарски сайтове, спонсорирани публикации, реклами в социалните мрежи. Трето — спонсорството на спортни събития, спортни предавания и спортни клубове в България. Това е причината, поради която видяхте логата на бившите спонсори да изчезнат от рекламните пана на стадионите и от ефира на спортните канали.

Какво не обхваща забраната? Самите сайтове на операторите могат да съдържат рекламно съдържание — това е оперативна комуникация, не реклама в медиен смисъл. Спонсорството на чужди eSports турнири, които се излъчват в България, е сложна тема — формално излъчването на международен турнир, в чийто продукционен дизайн има лого на букмейкър, не е реклама, инициирана от българския клон на оператора. Това е сива зона, която регулаторът все още не е изяснил напълно. Партньорствата на международни оператори с глобални eSports брандове също попадат в тази сива зона.

За eSports индустрията конкретно това има реален ефект. Преди забраната, някои български турнири получаваха спонсорски пакети от букмейкъри. След май 2024 г. този канал е затворен. Това намалява финансирането за локалната eSports сцена и засилва зависимостта от международни турнирни оператори. От гледната точка на бетора, забраната означава, че намирате информация за лицензираните оператори чрез директни търсения, чрез регистъра на НАП и чрез специализирани сайтове, които правят аналитично съдържание — а не чрез масови медии.

Самоизключването и националният регистър

Един от приятелите ми преди десет години играеше всеки уикенд по 200–300 лева на спортни залози. Не CS2, не Dota — просто футбол, на ниво английски нисшестоящи лиги. След три години му стана ясно, че проблемът е по-голям, отколкото бе мислил. Самоизключи се от два от операторите, при които играеше — но влезе при трети. Това беше преди 2025 г., преди да съществува централизирана система за самоизключване. Тогавашната система просто не работеше.

От март 2025 г. в България функционира национален регистър на хазартно зависимите лица, поддържан от НАП. Минималната възраст за участие в хазартни игри остава 18 години, а минималният срок за самоизключване е една година. Това е принципно нов инструмент. Когато играч се впише в регистъра, всички лицензирани оператори в страната са задължени да блокират акаунта му за избрания срок. Това не е просто блокиране при един оператор — това е централизирана забрана, която важи за целия лицензиран пазар.

Българската академия на науките оценява, че между 4% и 7% от населението над 18 г. в България страда от зависимост към хазарта. По данни към 2026 г. над 11 200 души са официално регистрирани като хазартно зависими. Това е сериозна обществено-здравна тема, която засяга и eSports бетинга — особено младите играчи на възраст 18–25, които идват от gaming общността и често започват със залози на пазари, които познават отвътре.

За самата процедура — желаещите да се самоизключат подават заявление чрез сайта на НАП или на хартия, заявлението се обработва и името се вписва в регистъра. Минималният срок от една година не може да бъде съкратен — дори играчът да реши да го отмени, той трябва да изчака една година от вписването. След изтичането на срока пък играчът трябва изрично да поиска отмяна — не става автоматично.

За читателите, които искат да разберат механизма по-подробно, в отделна статия съм описал как се самоизключвам чрез регистъра на НАП, със стъпките по подаване на заявление и какви документи са нужни. Тук искам само да подчертая, че този инструмент е реален и работещ — за разлика от старата система, която беше неефективна.

Европейският контекст и накъде се движи българската регулация

Когато гледам как се развива хазартната регулация в Европа през последните пет години, виждам ясна посока. Държавите се движат към по-плътно сътрудничество, по-стандартизирани изисквания за оператори и по-стриктни ограничения на рекламата. Германия въведе пълно лицензиране на онлайн казината през 2021 г. Холандия отвори контролиран пазар през 2021 г. Швеция засили правилата след 2019 г. Италия и Испания затегнаха рекламните ограничения. България се движи в същата посока, но с известно изоставане.

Александър Попов, директор на Дирекцията за надзор на хазартната дейност в НАП, говори в края на 2025 г. за усложняването на надзора в контекст на нарастващия брой глобални оператори. Според неговите изявления, отговорът на агенцията е по-плътна координация с европейски регулатори. Идеята е, че никой национален регулатор не може сам да обхване пазар, в който потребителите имат достъп до десетки чуждестранни сайтове през VPN или просто през международни оператори, опериращи по принципа на свободното движение на услуги в ЕС.

Това означава няколко неща за бъдещето. Първо, по-висока вероятност за прехвърляне на информация за конкретни играчи между регулатори — особено по случаи на манипулиран мач или съмнения за пране на пари. Второ, по-добра координация по случаи на нелицензирани оператори, които пренасочват българския трафик към чуждестранни сайтове. Трето, евентуално бъдеще, в което сертификати за самоизключване ще бъдат признавани взаимно — играч, който се е самоизключил в България, ще може да бъде блокиран и на оператори в Германия, Испания, Холандия, ако работещият регулаторен обмен се разшири.

За eSports конкретно — европейският контекст ще доведе до по-плътни изисквания за интегритет. Очаквам в близките години европейските регулатори да създадат стандартизирани процедури за обмен на информация с турнирните оператори (ESL, BLAST, Riot, Valve), за да могат да реагират бързо при съмнения за манипулиран мач. България ще се присъедини към тази координация — не като лидер, но като участник.

Какво взимам от тези години работа с българския регулаторен пазар

След девет години анализ на пазара мога да кажа едно с увереност — регулацията в България е значително по-добра сега, отколкото беше през 2017 г. Прехвърлянето на надзора към НАП, въвеждането на корпоративен данък от 10%, забраната за реклама, националният регистър за самоизключване, по-плътната координация с европейски регулатори — това са реални подобрения, които правят пазара по-прозрачен и по-безопасен за бетора.

За българина, който залага на eSports, практическият извод е прост. Първо, провери дали операторът има българска лицензия от НАП преди да направиш първи депозит — публичният регистър на агенцията е лесно достъпен. Второ, разбери, че самоизключването е инструмент, който работи централно и важи за всички лицензирани оператори едновременно. Трето, помни, че рекламата вече я няма, така че информация за пазара търсиш активно сам — не чакаш да дойде при теб. Регулацията не е препятствие — тя е рамка, в която мога да играя със спокойствие, че имам ясни права и ясни инстанции за обжалване.

Написано от екипа на „Kibersportzalozi.com".